Разбрах се с нея по Whatsapp за терен, условия, час и т. н. Когато пристигнах, тя ми каза, че й трябвало 1 час, т. к. не била сигурна дали ще дойда
... Реших да й дам шанс и търпеливо да я изчакам. Започвам с терена - намира се на Женския пазар - има някаква врата, където въвеждаш код. В момента, в който тръгнах да въвеждам кода, се появи някакъв любезен старец, който ме пита за номера на стаята ми. Аз му се усмихнах и му казах, че съм на гости при приятел. Оказа се, че това, което се разбира под стая, е нещо като барака или барако-постройка. Те са няколко в двора. Честно казано не съм си представял, че е възможно да има подобни постройки, които са пригодени за жилищни цели. Както и да е. Не съм претенциозен на тема терени, но все пак се замислих, че за 400 на час е някак си удачно, момичето да е точно и теренът да е сравнително луксозен.
Най-гадната изненада настъпи, когато вратата на барачката се отвори и ме посрещна едно дебело и разплуто същество по пеньоар и със злобна физиономия на надзирателка в концлагер
. Трябваше ми малко време, за да се осъзная какво се случва, запазих самообладание и й казах, че очакванията ми са, да ме посрещне стройно момиче. За моя изненада, тя само ми каза "ОК. Чао." и ми затвори вратата, без да ми иска пари. В двора на кооперацията някаква любезна възрастна жена взе да ме пита на английски в коя стая съм отседнал и аз нещо й отговорих. Вече направо се плаша щом на 400 лева може да попаднеш на подобни зверове.
